Jun 18, 2007, 10:05 AM

Големите момичета не плачат

  Poetry
1.6K 0 10
Приятелко, защо си плакала?
Пак ли той те нарани?
Стига, моля те, си чакала
извинението му за отминалите дни.

Остави го сам да се раздели
на горящи, хиляди парчета.
Не му пука за теб, разбери.
Стига с него - има още хиляди момчета.

Не, не започвай с това отново,
това момчетата не го обичат,
избърши сълзите и готово -
големите момичета не плачат.

Бъди жена, но нека в твоето сърце
живее частица мъничка, прекрасна,
в която да се крие едно голямо момче,
която да избухва със сила опасна.

Не оставяй да те тъпче той,
изправи се и покажи "опасната сила",
изкрещи: "Вече не съм твоя, не си мой",
а после завърши с познатата усмивка, мила...

Сега върви и живей,
омраза и гняв не ще те мъчат.
Радвай се на живота, дивей
и не забравяй: големите момичета не плачат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...