Екнеща гръмкост съзрял,
низ смирена Голгота звънът,
оттича възчерна в таз гръд
кръв, сетила грозна нежал.
Връз орис на прошка небесна,
жива в най-смъртния грях,
тлее смърт в нозете телесна
и ръждее в пирони по тях.
Христос, заварил си кръста,
висящ на вятърен храм,
в любов неразбрана възкръсва,
спомнила земния плам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up