10.07.2010 г., 17:01 ч.

Голгота 

  Поезия » Друга
641 0 0

 

 

 


Екнеща гръмкост съзрял,
низ смирена Голгота звънът,
оттича възчерна в таз гръд
кръв, сетила грозна нежал.

Връз орис на прошка небесна,
жива в най-смъртния грях,
тлее смърт в нозете телесна
и ръждее в пирони по тях.

Христос, заварил си кръста,
висящ на вятърен храм,
в любов неразбрана възкръсва,
спомнила земния плам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??