Голгота
От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
поезия уж, а пък драма...
Заключих отвътре сърцето си,
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих със моето его -
да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време...
Поставяли ничком душата ми,
потъпквали моите страсти...
Разбили в отломки умът ми,
поели го вместо причастие.
От толкова много ”обичам те”
изплетох си тежка гарота...
Изваях си маска скептична,
изминах последна голгота...
От толкова много „обичам те”...
Намразих се...
© Дениса Деливерска All rights reserved.
