Голгота
От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
поезия уж, а пък драма...
Заключих отвътре сърцето си,
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих със моето его -
да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време...
Поставяли ничком душата ми,
потъпквали моите страсти...
Разбили в отломки умът ми,
поели го вместо причастие.
От толкова много ”обичам те”
изплетох си тежка гарота...
Изваях си маска скептична,
изминах последна голгота...
От толкова много „обичам те”...
Намразих се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениса Деливерска Всички права запазени
