Aug 25, 2010, 10:05 PM

Голота (или историята на един изтъркан ден)

  Poetry » Other
1.6K 0 5

 

 

        ГОЛОТА

 

 

Неудачно скроен

с отеснели минути -

в този ден провален

аз напразно се лутам.

 

Режа стръмния път,

прекроявам посоки

и прескачам "отвъд"

с невидими скокове.

 

Но не мога така

да променям по нещо -

заслепена ръка

или вятър насрещен.

 

Тъй преправих сама

всички кройки объркани,

че дори не разбрах

как плата съм протъркала.

 

Да, вината е в мен -

не върви да заплача

и събличам смирено

своя ден неудачен.

 

                       Валентина Ангелова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Доре! Стихото сякаш си дойде с деня-карък отвсякъде! Така и не разбрах дали системата се беше бъгнала или машината на времето се счупи,но нищо! След 15 часа престой все пак се появи на бял свят!Радвам се,че ти е доволно!
    А за кройките на "Бурда"-ооо,та те са универсални,пасват идеално за всяка фигура Даже веднъж,в един тв шарж,видях да ги показват на случайни минувачи като карта на София ха ха!
    Жулли,добре,че са минути, а не обувки Благодаря!
    Андрина,дай Боже по-често да си обличаме късмеслийските дрехи! Радвам се,когато се отбиваш при мен!
    Благодаря,Ивон! Може да прозвучи нескромно,но и аз си го харесвам
    Благодаря,Вик,радвам се се на оценката ти!
    Забравена,старая се. Благодаря!
  • Стръхотна тъжно-усмихната твоба...
    Комплименти!
  • Щом е ден неудачен - събличай!
    Има, обаче, и дни, пардон, дрехи по мярка, в които се чувстваме прекрасно...
    Харесах! Беше ми драго да намина при теб!
  • В тези "отеснели минути" се застоях при теб!
  • много ми е доволно тук, честно!

    п.п. пробвала ли си "Бурда" кройки - един път са. никаква нужда от стесняване или отпускане. колкото до плата - ееех, платааа

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...