Голота (или историята на един изтъркан ден)
ГОЛОТА
Неудачно скроен
с отеснели минути -
в този ден провален
аз напразно се лутам.
Режа стръмния път,
прекроявам посоки
и прескачам "отвъд"
с невидими скокове.
Но не мога така
да променям по нещо -
заслепена ръка
или вятър насрещен.
Тъй преправих сама
всички кройки объркани,
че дори не разбрах
как плата съм протъркала.
Да, вината е в мен -
не върви да заплача
и събличам смирено
своя ден неудачен.
Валентина Ангелова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Ангелова Всички права запазени
Стихото сякаш си дойде с деня-карък отвсякъде! Така и не разбрах дали системата се беше бъгнала или машината на времето се счупи,но нищо! След 15 часа престой все пак се появи на бял свят!
Даже веднъж,в един тв шарж,видях да ги показват на случайни минувачи като карта на София ха ха!
