Nov 1, 2022, 12:17 PM  

Горчив сонет 

  Poetry » Strict forms
452 0 6
ГОРЧИВ СОНЕТ

 

Тишината нощес се разлисти

по стъклото, пленено от лед.

Изрисува с кристали сребристи

лавандула и мак, слънчоглед,

 

боязлива стреха – приютила

на врабците рояка свадлив,

път – разперил крила като прилеп,

малко тесничък, някъде крив,

 

даже дядо ми – седнал на двора,

нещо дялка – замислен – с теслата,

баба чисти ориз за сармата,

 

пред кандилото с Бог си говори.

И е дребна, и кротка и свята,

по̀ е бяла от сняг в необята...

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??