Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила
на врабците рояка свадлив,
път – разперил крила като прилеп,
малко тесничък, някъде крив,
даже дядо ми – седнал на двора,
нещо дялка – замислен – с теслата,
баба чисти ориз за сармата,
пред кандилото с Бог си говори.
И е дребна, и кротка и свята,
по̀ е бяла от сняг в необята...
© Валентина Йотова All rights reserved.
А сутринта съм го проспала 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
