Горчив сонет
ГОРЧИВ СОНЕТ
Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила
на врабците рояка свадлив,
път – разперил крила като прилеп,
малко тесничък, някъде крив,
даже дядо ми – седнал на двора,
нещо дялка – замислен – с теслата,
баба чисти ориз за сармата,
пред кандилото с Бог си говори.
И е дребна, и кротка и свята,
по̀ е бяла от сняг в необята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
А сутринта съм го проспала 
