Сама съм сега. Седя на прага,
но никoй няма.
Само болката в сърцето ми горчи
и капят неспирно сълзи
от някога щастливите очи.
Но не гледай с наслада, как животът
ми по - неприемлив от ада става.
Защото заклех ти се аз,
че ще настъпи твоят час.
Ще молиш със сълзи на очи:
“Обичай ме ти!”
Но тогава аз ще се смея ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up