Празна е масата, жадни са чашите.
Тази нощ мъката той си изпи.
Утрото светло. Светлото страшно е –
лезия черна от нощния пир.
Звуци разбуждащи, дразнещо скърцане,
някой отваря и хлопва врата,
а тишината се срива, разпада се. Мъртва е.
С нея покоят му пак отлетя.
Взира се в стаята. Сам е разбира се.
Снощи нали превъртя си ключа.
Дълго се търси. След трудно намиране
пи и с тъгата до късно мълча. ...