Гордост
Една жена, с глава високо вдигната,
подмина ме случайно онзи ден.
Така спокойна, стилна и усмихната,
запали любопитството във мен.
И не защото беше тъй красива,
а погледът - надменен, горделив,
а нещо се опитваше да скрива
в живота си - безгрижен и щастлив.
Какво ли ме накара да се вгледам
във този поглед - бляскав и горчив,
обърна се - и тя във мен се вгледа,
видях, че няма нищичко против.
Беше хубавица и го знаеше,
изискан стил - парад на суетата,
навярно всеки, който пожелаеше,
безпомощен ù падаше в краката.
А тя помисли, че се припознавам,
или че съм възхитена даже,
сега започвам май да осъзнавам,
че поглед може всичко да ти каже.
Това лице уверено, красиво,
усмивка хладна и походка тежка,
разкриваха безспорно и правдиво,
едничка болка - скръбна и човешка.
И само тази болка ми остана
в съзнанието, със грим маскирана,
макар неискана, макар и без покана,
макар потулена и закодирана.
Защото гордо вдигната глава
не винаги е белег на успеха,
а бореща се с болката душа -
сърце кървящо, търсещо утеха.
* * *
Тя няма да се промени, да страда,
сълзите вечно гордо ще преглъща,
ужасно силна е, да бъде разгадана,
в живота вярва - всичко се заплаща!
И щом усетих вятъра в косите си,
опомних се, че още гледа в мен.
Нали и аз преглъщам все сълзите си,
нали и аз съм горда всеки ден...
© Елица All rights reserved.
И аз ви обичам много :*
