20 mar 2010, 9:41

Гордост 

  Poesía
590 0 3

Една жена, с глава високо вдигната,

подмина ме случайно онзи ден.

Така спокойна, стилна и усмихната,

запали любопитството във мен.

 

И не защото беше тъй красива,

а погледът - надменен, горделив,

а нещо се опитваше да скрива

в живота си - безгрижен и щастлив.

 

Какво ли ме накара да се вгледам

във този поглед - бляскав и горчив,

обърна се - и тя във мен се вгледа,

видях, че няма нищичко против.

 

Беше хубавица и го знаеше,

изискан стил - парад на суетата,

навярно всеки, който пожелаеше,

безпомощен ù падаше в краката.

 

А тя помисли, че се припознавам,

или че съм възхитена даже,

сега започвам май да осъзнавам,

че поглед може всичко да ти каже.

 

Това лице уверено,  красиво,

усмивка хладна и походка тежка, 

разкриваха безспорно и правдиво,

едничка болка - скръбна и човешка.

 

И само тази болка ми остана

в съзнанието, със грим маскирана,

макар неискана, макар и без покана,

макар потулена и закодирана.

 

Защото гордо вдигната глава

не винаги е белег на успеха,

а бореща се с болката душа -

сърце кървящо, търсещо утеха.

 

              *      *      *

 

Тя няма да се промени, да страда,

сълзите вечно гордо ще преглъща,

ужасно силна е, да бъде разгадана,

в живота вярва - всичко се заплаща!

 

И щом усетих вятъра в косите си,

опомних се, че още гледа в мен.

Нали и аз преглъщам все сълзите си,

нали и аз съм горда всеки ден...

 

 

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хах, милички, просто някъф момент... И аз ви обичам много :*
  • Ставаме две...И нямам думи.
  • Само да ти кажа,че се разревах!Ма*ка му...Обичам те!Къде го кри тоя талант до сега!!!
Propuestas
: ??:??