Когато майка полудя,
времето загуби смисъл.
И тихо някак всичко спря.
Кой така я бе орисал?
Бе решила да се жени,
за някогашна скрита тайна.
Говореше му с чиста нежност.
Любовта ѝ бе безкрайна.
Събираше багаж, а аз
събирах лекари и хора.
И аз сякаш малко полудях,
да взема част от нейната умора. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up