Jul 1, 2015, 8:44 PM

Горско

  Poetry » Love
817 0 3

Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно,
не срещнах нито вълци, нито мечки.
Сърца видях,
рисувани по боровете,
догарящи през зимата във печки.

Да ни е топло.

Все пак,
тръгни по калните ми стъпки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ле Бед All rights reserved.

Comments

Comments

  • тръгни по калните ми стъпки...
    наслада. топлиш. благодаря!
  • Благодаря за което За добро или лошо, аз не мисля, когато пиша И не коригирам след това. А и не съм поетеса, просто изразявам емоции в думи
  • Има нещо тук! Харесах чувството, но мисля, че трябва още малко да го "пипнеш"! Казвам това, защото ми харесва!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...