Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно,
не срещнах нито вълци, нито мечки.
Сърца видях,
рисувани по боровете,
догарящи през зимата във печки.
Да ни е топло.
Все пак,
тръгни по калните ми стъпки...
© Ле Бед All rights reserved.
За добро или лошо, аз не мисля, когато пиша И не коригирам след това. А и не съм поетеса, просто изразявам емоции в думи 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
