Castaneda
29 results
###
От цяла вечност искам да напиша нещо за теб,
но думите са се скрили на топло, като котки,
мъркащи само при погалване.
Те добре знаят, че когато изтичат през пръстите ми,
се превръщат в жертвени агнета, ...
  741 
Обичам да гледам сурови изгреви
и да закусвам с мислите ти.
Да рисувам полуголи истини
по контура на рамото ти.
И мъглите обичам, ...
  450 
Целува ли ти се в дъжда,
под кестени,
върху наситено оранжево килимче,
събрало всички наши есени?
Римува ли ти се любов, ...
  861 
Само минавам.
Не притежавам.
Не моля.
Не искам.
Само минавам. ...
  493 
Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам ...
  493 
На зазоряване убивам залеза
помагаш ми
На зазоряване рисувам ябълки
а ти изяждаш ги
На зазаоряване съм Ева ...
  653 
Преди да пожелаете признателност,
е добре да прочетете "Себевзискателност".
От толкова много трогване,
ще се поболеете от трогателност.
Лице назаем може да си купите, ...
  740 
Говори ми бавно.
Устните ти са мои,
скоростни отсечки в съзнанието,
сърцевидни завои.
С тях ми рисуваш остров на рамото ...
  544 
Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез, ...
  849 
Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха. ...
  725 
Морето си мечтаеше за теб,
за твоя мирис,
млечнобялата ти кожа.
За босоногата любов,
оставена сама на кея, ...
  516 
Не светя в тъмното,
не съм светулка.
Не топля,
но мечтите си отглеждам в люлка.
От цветни камъчета е направена снагата ми, ...
  461 
  1013 
И съм цялата приказка -
безначален безкрай,
безконечно начало,
моят ад,
твоят рай. ...
  1072  18 
Докато кървиш,
си слагам червило на устните,
приготвям закуската –
обещания, нарязани на едри кубчета.
Сгъвам сълзите в джоба на сакото, ...
  869  19 
Не чакам никого по пътя към Обичане.
За него карта няма, липсват магистрали.
По калните ми стъпки ако тръгнеш,
ще ме настигнеш в скалните предели.
В горите, дето съм се губила нарочно, ...
  488 
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
  584 
От бурите родена съм
вода съм
въздух
огън
Единствено земя не бях ...
  461 
Измислях те.
А ти дойде и ми се сбъдна.
За кратко.
После се разминахме.
По пътя на разумното мълчание, ...
  625 
Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде. ...
  469 
По-бяла съм от бялото на айсберга,
от бялото на незапочната картина,
по-бяла от кокиче през пепелява зима.
По-бяла съм от ретината на окото ти,
от бялото платно преди прожекция... ...
  463 
Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...
  539 
...
Мисълта на момента е мистика,
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана, ...
  488 
Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...
  694 
Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората. ...
  500 
Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...
  592 
Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...
  574 
Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души. ...
  605 
Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...
  613 
Random works
: ??:??