evotosh (Задгробник Евотош) evotosh (Задгробник Евотош)
1 121
Feb 15, 2011, 6:57 PM

Господарят на мухите

738 0 2
Господарят на мухите

 Седят във парка групичка младежи -
в ръцете стиснали игли,
неопитни, сърдити таралежи,
изчезващи в тъмата сенки без мечти.

Безумно търсят Празнотата
и своя хероинов Рай,
ала не знаят - за душата
това е най-злокобен край.

Убива всичко наркотикът,
отнема Рая, дава Ад,
но кой ли там ги е натикал -
в кошмарен сън от студ и глад?

 *                 *                   *
Седят във парка мъртвите младежи,
в ръцете си все още стискайки игли -
мухи, оплетени в коварни мрежи,
в които паяк храни се с души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0