Sep 30, 2005, 4:19 AM

Господи, Защо?

  Poetry
1.4K 0 0
Защо постъпи, Господи така?
Защо направи всичко невъзможно?
Малко ли страда моята душа ,
Че ти повтаряш "още .. още ...?"
Завърнала се към реалния живот,
проклинам аз съдбата своя.
Сърцето търси своя брод,
пристан да открие то, покоя!
Почти удавило се в мъка и сълзи ...
Почто изгубило последната надежда ...
Почти .. почти..
Но ти дали ?
Дали ще издържи на тази мъка тежка ?
Като удавник , хванал се за сламка,
Като обесник на въжето то виси ..
Кой ли ще счупи стъклената рамка
Да разпилее всичките мечти ?
Но то нито ще може, нито ще забрави
Че най-голямата любов си ти!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...