Господи, Защо?

Защо постъпи, Господи така?
Защо направи всичко невъзможно?
Малко ли страда моята душа ,
Че ти повтаряш "още .. още ...?"
Завърнала се към реалния живот,
проклинам аз съдбата своя.
Сърцето търси своя брод,
пристан да открие то, покоя!
Почти удавило се в мъка и сълзи ...
Почто изгубило последната надежда ...
Почти .. почти..
Но ти дали ?
Дали ще издържи на тази мъка тежка ?
Като удавник , хванал се за сламка,
Като обесник на въжето то виси ..
Кой ли ще счупи стъклената рамка
Да разпилее всичките мечти ?
Но то нито ще може, нито ще забрави
Че най-голямата любов си ти!