Jun 19, 2009, 5:54 PM

Господствах с твоята любов

  Poetry » Love
811 0 10

                                                           "Господствах с вашата любов!"

                                                                                                   Кралица Елизабет I

Господствах с твоята любов -

безплодно и самодоволно вярвах ли?

Безмилостна и заслепена бях,

претеглях образи - обичах ги едва ли...

Как исках в твоя да се нанеса,

като в две сини езерца, за мен дълбани

с целувка скрита и там да прелетя,

като напъпил розов цвят желан...

Господствах с твоята любов,

спонтанно, пълнокръвно, достолепно.

Оставял си ми знаци толкова безброй

и толкова далеч от мимолетното...

Като след дъжд, дъга от цветен ореол,

като след огън, жарава стихнала във есен...

Където винаги снегът се разтопява,

където радост и тъга в едно споява...

Господствах с твоята любов,

с непреходност успях да я опазя,

а всъщност господар бе вечният ти зов,

да скрие образа ми... в святост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна, както винаги!
    Поздрав, Мариолка!
  • Въздействащ стих, пропит с много чувства! Сърдечни поздрави, Мариола!
  • Любовта като отровна змия впива зъби в сърцето,след което го оставя бездиханно...
  • Ето един по-различен стих!
    Поздрав, Мариола!
  • "Господствах с твоята любов,
    с непреходност успях да я опазя,
    а всъщност господар бе вечният ти зов,
    да скрие образа ми... в святост..."

    Съвршен край...Възпламени мечтите ми! Усмивки!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...