19.06.2009 г., 17:54

Господствах с твоята любов

816 0 10

                                                           "Господствах с вашата любов!"

                                                                                                   Кралица Елизабет I

Господствах с твоята любов -

безплодно и самодоволно вярвах ли?

Безмилостна и заслепена бях,

претеглях образи - обичах ги едва ли...

Как исках в твоя да се нанеса,

като в две сини езерца, за мен дълбани

с целувка скрита и там да прелетя,

като напъпил розов цвят желан...

Господствах с твоята любов,

спонтанно, пълнокръвно, достолепно.

Оставял си ми знаци толкова безброй

и толкова далеч от мимолетното...

Като след дъжд, дъга от цветен ореол,

като след огън, жарава стихнала във есен...

Където винаги снегът се разтопява,

където радост и тъга в едно споява...

Господствах с твоята любов,

с непреходност успях да я опазя,

а всъщност господар бе вечният ти зов,

да скрие образа ми... в святост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна, както винаги!
    Поздрав, Мариолка!
  • Въздействащ стих, пропит с много чувства! Сърдечни поздрави, Мариола!
  • Любовта като отровна змия впива зъби в сърцето,след което го оставя бездиханно...
  • Ето един по-различен стих!
    Поздрав, Мариола!
  • "Господствах с твоята любов,
    с непреходност успях да я опазя,
    а всъщност господар бе вечният ти зов,
    да скрие образа ми... в святост..."

    Съвршен край...Възпламени мечтите ми! Усмивки!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...