19.06.2009 г., 17:54

Господствах с твоята любов

813 0 10

                                                           "Господствах с вашата любов!"

                                                                                                   Кралица Елизабет I

Господствах с твоята любов -

безплодно и самодоволно вярвах ли?

Безмилостна и заслепена бях,

претеглях образи - обичах ги едва ли...

Как исках в твоя да се нанеса,

като в две сини езерца, за мен дълбани

с целувка скрита и там да прелетя,

като напъпил розов цвят желан...

Господствах с твоята любов,

спонтанно, пълнокръвно, достолепно.

Оставял си ми знаци толкова безброй

и толкова далеч от мимолетното...

Като след дъжд, дъга от цветен ореол,

като след огън, жарава стихнала във есен...

Където винаги снегът се разтопява,

където радост и тъга в едно споява...

Господствах с твоята любов,

с непреходност успях да я опазя,

а всъщност господар бе вечният ти зов,

да скрие образа ми... в святост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна, както винаги!
    Поздрав, Мариолка!
  • Въздействащ стих, пропит с много чувства! Сърдечни поздрави, Мариола!
  • Любовта като отровна змия впива зъби в сърцето,след което го оставя бездиханно...
  • Ето един по-различен стих!
    Поздрав, Мариола!
  • "Господствах с твоята любов,
    с непреходност успях да я опазя,
    а всъщност господар бе вечният ти зов,
    да скрие образа ми... в святост..."

    Съвршен край...Възпламени мечтите ми! Усмивки!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....