Гост
Разбиването прикрива желанието да дишаме.
Разбиване на стомана.
Разбиваме това, което обичаме.
Идваме си без покана.
Двусмислица двупластова в моя ум.
Пропадане в нашата собствена яма.
Обричаш се сам на този студ,
защото страх те е после да те няма!
Плач като наводнение.
Плачи, все едно не се случва.
Крещи към силното спасение,
не ходи към тази стара бъчва.
Аз спрях тук да живея!
Трябва да се измъкна!
ЩЕ те изгоря само като те копнея.
Червените минути ще преглътна.
Аз съм, аз съм спасената!
Ти си, ти си моят гост от пропадналия град!
Аз не мога да бъда лесно покорената,
не мога да властвам на нечий страх!
Аз съм, аз съм това, от което се боиш.
Ти си от долния град - призрак!
Аз плета и крия, ти пък спиш!
Ти си мотив, аз пък признак!
Виждането е докато себе си видиш.
Оправданията - те са толкова, толкова лепкави.
Имаш си и чукче, хайде да отсъдиш
кои са по напреднали!
Тралала като да не си.
Болка като такава, която не желаеш.
Прелитащ човек - това си ти!
Не позволявам да ме откраднеш!
Аз не живея там, избягах!
Трябва да се измъкна, да прокопая!
С мен се свърши, каквото трябваше изстрадах,
сега качествено да живея ще си пожелая!
Аз съм, аз съм това скришното.
Ти си, ти си този, който се показваше!
Аз, аз си мълчах, но отдалеч се вижда пищното.
Не подейства това, че се предлагаше.
Аз съм, аз съм една медена луна.
Ти си, ти си моя опонент.
Аз съм, аз съм в златните жита,
но пък ти си ненамереният компонент.
О, тук е толкова студено!
Чудех се дали не можеш да го направиш по-топло?
Не ти ли е прекалено,
не ти ли е мъртвешко кротко?
Ние сме бягащи хора,
когато ямите срещу нас тичат.
Но аз смятам да не отивам при затвора.
Няма да съм от тези, които се отказват или просто спират!
© Милена Йорданова All rights reserved.
