Jun 20, 2012, 10:33 PM

Град печален

  Poetry » Other
601 0 0

Заглавието е взаимствано от романа  ГРАД ПЕЧАЛЕН на Йежи Пилх  

 

Печален, градът се отдръпва от мен

и бяга по мокри олуци.

Замеря ме с всякакви звуци

в един многогласен рефрен.

 

В търбуха си с хиляди странни съдби,

преял от човешката злоба,

градът се тътрузи към гроба - 

към Страшния Съд може би...

 

Прилича на тъжен, болнав Арлекин

градът, посивял от умора.

Бърлога за дребните хора

и техен добър Властелин.

 

Печален, градът се отдръпва от мен.

Самотен си ляга във мрака.

Дано той поне да дочака

усмивка от новия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...