Гледам как растат децата,
вече тридесет години,
като гъбките в гората,
като цветенца в градини!
Есен цъфнат, пролет вържат!
С топлина ги аз поливам.
Мрак и студ не издържат!
С тях се будя, с тях заспивам!
Със любов ме те даряват
и зареждат ми душата!
Всеки ден разпролетяват
и разпръскват светлината!
Гледам как растат децата,
вече тридесет години,
като гъбките в гората,
като цветенца в градини!
И макар и много беден,
искам само този дар -
до деня си мой последен
аз да бъда градинар!
© Исмаил Али All rights reserved.