Градината на моето детство
В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота
и старото дърво смокини ражда,
посреща гости дворът и сега,
щастливи спомени у нас поражда.
На детството безгрижните крила
понасяха ни с приказни герои
и розов беше ни докрай света,
наивно вярвахме в мечтите свои.
Играха в двора нашите деца,
огласяха градината ни с песни
и лодката им с гумени весла
в тях будеше желания чудесни.
С усмивки тичат внуците ни днес
и галят ми косата посребрена.
Аз пиша в ямб, дактил и анапест
щом весели в градината ги зърна.
© Силвия Милева All rights reserved.
