Градината на моето детство
В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота
и старото дърво смокини ражда,
посреща гости дворът и сега,
щастливи спомени у нас поражда.
На детството безгрижните крила
понасяха ни с приказни герои
и розов беше ни докрай света,
наивно вярвахме в мечтите свои.
Играха в двора нашите деца,
огласяха градината ни с песни
и лодката им с гумени весла
в тях будеше желания чудесни.
С усмивки тичат внуците ни днес
и галят ми косата посребрена.
Аз пиша в ямб, дактил и анапест
щом весели в градината ги зърна.
© Силвия Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво!
-
Хубаво си го наредила, уютно ми стана
-
Много хубави спомени от родния дом, който събира поколенията и не дава да остарее родовата памет!
Поздравления! -
Минало изпълнено със спомени и топлина, настояще с истинска обич, и бъдеще с много надежда...
Обичам такива стихове, в тях е скрита много любов!
Поздравявам те! Имаш моите почитания!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
