lucil (Людмила Игнатова) lucil (Людмила Игнатова)
1 91
Jun 10, 2007, 9:29 AM

Градините на Ева_III

  Poetry
617 0 2
Обречена съм за вечни времена
да търся щастие в безкрайното небе.
Изпълваш ме с любов и топлина
и виждам само твоето лице.
Със мен си и не си със мен,
ти някъде си там, на Небесата.
Ти правиш светъл всеки моя ден
и радва се като дете Душата.
Бъди със мен завинаги в сърцето ми,
за теб оставям най-уютно място.
Ти ще ме вземеш на разходка в небето,
за да се върнем двамата обратно.
Ще донесем със шепи светлина
за теб, за мен, за цялата Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0