lucil (Людмила Игнатова) lucil (Людмила Игнатова)
1 91
Jun 10, 2007, 9:29 AM

Градините на Ева_III

  Poetry
621 0 2
Обречена съм за вечни времена
да търся щастие в безкрайното небе.
Изпълваш ме с любов и топлина
и виждам само твоето лице.
Със мен си и не си със мен,
ти някъде си там, на Небесата.
Ти правиш светъл всеки моя ден
и радва се като дете Душата.
Бъди със мен завинаги в сърцето ми,
за теб оставям най-уютно място.
Ти ще ме вземеш на разходка в небето,
за да се върнем двамата обратно.
Ще донесем със шепи светлина
за теб, за мен, за цялата Земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0