Градушка
Дъждът плющи
и блъска,
и бушува.
Гръмотевици раздират хоризонта.
Навън градушка яростна върлува
и с нас воюва като че на фронта
на природата, която сме ранили,
пренаселили, изсекли, замърсили.
И тя, развихрена и бурна, недоволна,
засегната и възмутена, болна
гнева си лют излива върху нас
с безумна и неутолима страст.
И своята ненавист,
и своето презрение
във едри капки пръска
и плюе ни в лицето.
И може би отново
ще настане наводнение,
реките ще прелеят
от своето корито.
И бурята вилнее,
зловеща песен пее
и злобен смях отеква
в разрушителния дъжд.
Докато днес горчилката
докрай не си излее,
градушката жестока
не ще спре изведнъж.
А днеска е Задушница и трябва да мълчим,
но времето решило е да вдигне гюрлутия.
Сразява ни със своят гняв непотушим,
Безмилостно сломява ни природната стихия.
10. 06.2006 г.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
