Градушка
Дъждът плющи
и блъска,
и бушува.
Гръмотевици раздират хоризонта.
Навън градушка яростна върлува
и с нас воюва като че на фронта
на природата, която сме ранили,
пренаселили, изсекли, замърсили.
И тя, развихрена и бурна, недоволна,
засегната и възмутена, болна
гнева си лют излива върху нас
с безумна и неутолима страст.
И своята ненавист,
и своето презрение
във едри капки пръска
и плюе ни в лицето.
И може би отново
ще настане наводнение,
реките ще прелеят
от своето корито.
И бурята вилнее,
зловеща песен пее
и злобен смях отеква
в разрушителния дъжд.
Докато днес горчилката
докрай не си излее,
градушката жестока
не ще спре изведнъж.
А днеска е Задушница и трябва да мълчим,
но времето решило е да вдигне гюрлутия.
Сразява ни със своят гняв непотушим,
Безмилостно сломява ни природната стихия.
10. 06.2006 г.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!! (е, като обясни ситуацията малко се губи усещането) страхотно е
-
Браво! Това ти е едно от най-добрите. Поздровления!
-
чудесен стих-конкурираш Яворов и неговата градушка...
-
Прочетох го!
Каква градушка!
Браво! -
Благодаря ви страшно много хора!!!!!!!
Този стих написах в събота, когато се връщах от гробищата с баща ми и като ни льосна една градушка на връщане... Направо целите станахме вир-вода, при все, че бяхме с чадъри. Наистина това не е първата градушка в живота ми,виждала съм още много други, особено в провинцията(а какво да кажат пострадалите от наводненията...), но аз за първи път се вдъхнових и реших да престана за момент с лигавите оди за росата и кокичетата и тям подобни банални псевдопоетични глупости и да сътворя нещо истинско, затрогващо и актуално. Наистина аз много съчувствам на хората пострадали от наводненията и досега винаги, когато е имало повод да им помогна съм изпращала по някоя и друга дребна помощ за тях.
И мисля че наистина замърсяването на околната среда е главната причина да стават такива бедствия. Наистина природата ни отмъщава за вредата, която сме и причинили. Затова трябва да се отнасяме по-внимателно към нея - да се стремим да не я замърсяваме и нараняваме.
И тъй... Още веднъж благодаря на всички, които са ме подкрепили. Чудесни сте!!! -
Чудесно е,Марго!
-
Плющи и мята късове от лед
и хлябът няма да ни бъде мек
затуй,че зърното ще дойде от чужбина,
щом нашето от град и киша веч загина...
Марги...повдигнала си най-болният въпрос за селянина-градушката и наводнението.
Природата си върши работата,но не и ние,които упорито я унищожаваме започвайки от обезлесяването и стигайки до премахване на ракетните площадки -единтвеното ни оръжие срещу гръдоносните облаци.
Виждала ли си очите на човек,чиито целегодишен труд е отишъл на вятъра?Аз съм...
ПОЗДРАВ!
-
Маргарита, много силен стих!!! Поздрави!!!
Дали не е време да се замислим, какво да направим за да спасим останалата природа?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
