Градушка
Дъждът плющи
и блъска,
и бушува.
Гръмотевици раздират хоризонта.
Навън градушка яростна върлува
и с нас воюва като че на фронта
на природата, която сме ранили,
пренаселили, изсекли, замърсили.
И тя, развихрена и бурна, недоволна,
засегната и възмутена, болна
гнева си лют излива върху нас
с безумна и неутолима страст.
И своята ненавист,
и своето презрение
във едри капки пръска
и плюе ни в лицето.
И може би отново
ще настане наводнение,
реките ще прелеят
от своето корито.
И бурята вилнее,
зловеща песен пее
и злобен смях отеква
в разрушителния дъжд.
Докато днес горчилката
докрай не си излее,
градушката жестока
не ще спре изведнъж.
А днеска е Задушница и трябва да мълчим,
но времето решило е да вдигне гюрлутия.
Сразява ни със своят гняв непотушим,
Безмилостно сломява ни природната стихия.
10. 06.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
