Mar 26, 2011, 3:22 PM

Градът

  Poetry
798 0 17

                       Градът

 

 

 

Улиците  пред мен разтварят  длани,

мамят  стъпките  да ги погалят...

Пролет! Слънчевите  шадравани

скоро  летните  пожари   ще   запалят.

 

 

 

Градът сега е старомодно романтичен...

животът  в  пъпките    кипи,    напира

и макар  инстинктът  им  да  е първичен,

за цъфтеж  защо  най-синьото  небе  избира?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...