Jan 8, 2009, 7:47 PM

Граници

  Poetry » Other
799 0 7
Елизабет е тъжна - казва той
какво можем да направим за нея
нищо
казвам аз - нищо е повече
нищо е толкова повече
колкото всичко на света
остави я да си чака
с Британските си кралици
в дъжд от самота
я по-добре сипи две водки
и ми разкажи за
красивите острови
и връзките си с другите
Бахамите са място за обитаване нали
виж мъглата бе братче
кво ми говориш за усмивки
докато обитаваме себе си
да разтеглим връзките до
краен предел
ако има изобщо такъв
и водката е готина
просто малко време за убиване имам
ако има някъде граници
дай да не ги преминаваме
а ако имаш лъжи за утрето
хвърли ги в боклука
и купи два хляба на връщане
че децата няма какво да  ядат
Елизабет нека си чака майната и
Красиви били островите казваш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...