Гравитация

Диптих

1.

Пътувах много – просто да забравя,

че аз бях част от теб,

            а ти – от мен.

В илюзии живях до този ден.

Отсетне – също.

             Уж, че заличавах

с един замах,

            все стойностни неща.

Да върна,

      исках,

             с пръчката на маг

на Хронос

            мудно-шеметния бяг.

Горях...

              на спомените във пещта.

2.

Пътувах.

             Просто исках да забравя,

че ти доскоро беше с мен.

И мисълта, че заслепен

съм бил,

             да изоставя.

Не би!

             С жени се срещах –

те пък – млади:

с усмивката, със жеста твой...

Но не покой,

            но не покой

намирах аз,

             а – ада.

Живодар ДУШКОВ