17 окт. 2009 г., 15:44

Гравитация

733 0 1

Гравитация

Диптих

 

1.

Пътувах много – просто да забравя,

че аз бях част от теб,

            а ти – от мен.

В илюзии живях до този ден.

Отсетне – също.

             Уж, че заличавах

с един замах,

            все стойностни неща.

Да върна,

      исках,

             с пръчката на маг

на Хронос

            мудно-шеметния бяг.

 

Горях...

              на спомените във пещта.

 

2.

Пътувах.

             Просто исках да забравя,

че ти доскоро беше с мен.

И мисълта, че заслепен

съм бил,

             да изоставя.

Не би!

             С жени се срещах –

те пък – млади:

с усмивката, със жеста твой...

Но не покой,

            но не покой

намирах аз,

             а – ада.

        

Живодар ДУШКОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...