Грехове
Ръце с нокти, изтъкани от самотност и скръб,
изгризани от съжаление и капка щастие,
показаха се бавно от тъмния единствен ръб
на мойте кръгли мрачни мисли, сковани в безучастие.
О, как впивате се вий дълбоко в мойта плът,
стигайки до дебрите на същината ми,
като преди това причаквахте ме, сгушени в далечен кът,
а сега така внезапно изтръгнахте душата ми.
Надавах първо оглушителни, после мълчаливи
вопли,
борех се с веригите, с които дърпахте ме вий към лудостта,
но се предадох, щом превърнахте се в хора, даващи прегръдки топли,
с едно око усмихнато, а друго със сълза.
Ах, измамници, проклетници, лъжци от сянка,
не ме залъгвайте със вашата загриженост фалшива,
защото както даже нощем различавам вашата осанка,
така и различавам лъжа отровна от истина красива.
Защо затворихте ме тъй покварно в мен самата?
Аз бях тази, дето ви извеза,
и ето аз отново тази бях, дето коленичи до земята,
факт това е, не е даже теза.
Но вече не така наивна, разбрах след време,
че не съм ви аз създала, а създадени сте вий за мен,
че откак се помня, нося вашето бреме,
и роб ще съм до края ден след ден.
И научих вече названието ви сладко, но също и лютиво,
като гледах как всеки редом с вас съдбата си кове,
от мойте устни произлезна сякаш то горчиво,
с вик изтръгнатото име - Грехове!
*MoonBeam*
© Нощна Сянка All rights reserved.
