Jan 21, 2012, 7:51 PM

Грешка

  Poetry » Love
837 1 5



Сгреших - признавам си вината,

разкайвам се от цялото сърце.

Приемам, такава е съдбата,

че с тебе всичко ми отне.


Грешката си късно осъзнах,

прави каквото ти решиш.

Колко ме обичаш - аз разбрах,

защото, ако обичаш, ще простиш.


Аз сега съм в пропастта 

заради грешката си непростима.

Ще се срина със пръстта -

тази грешка е незабравима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !
  • Дете мое ,ако се отнася за теб,не се разкайвай.Горе главата!
  • Ако обичаш, ще простиш!
    Поздрав!
  • Разкайващо - да.
    Но твърде клиширано и някак сглобено, заради римите. Те пък, като думи и словосъчетания с определени значения, вкарват известна доза парадоксалност в твърденията, като две по две строфите в стиховете някак не се връзват смислено. Хем лирическата си признава грешката, хем обвинява съдбата. Хем късно си е осъзнала грешката, хем той виновен, че не простил. И това сриване с пръстта щото грешката била незабравима...
    Не, не мисля, че се е получило нещо, съжалявам.
  • Разкайващо-силно! Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...