vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 846
21.01.2012 г., 19:51 ч.

Грешка 

  Поезия » Любовна
674 1 5



Сгреших - признавам си вината,

разкайвам се от цялото сърце.

Приемам, такава е съдбата,

че с тебе всичко ми отне.


Грешката си късно осъзнах,

прави каквото ти решиш.

Колко ме обичаш - аз разбрах,

защото, ако обичаш, ще простиш.


Аз сега съм в пропастта 

заради грешката си непростима.

Ще се срина със пръстта -

тази грешка е незабравима.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Дете мое ,ако се отнася за теб,не се разкайвай.Горе главата!
  • Ако обичаш, ще простиш!
    Поздрав!
  • Разкайващо - да.
    Но твърде клиширано и някак сглобено, заради римите. Те пък, като думи и словосъчетания с определени значения, вкарват известна доза парадоксалност в твърденията, като две по две строфите в стиховете някак не се връзват смислено. Хем лирическата си признава грешката, хем обвинява съдбата. Хем късно си е осъзнала грешката, хем той виновен, че не простил. И това сриване с пръстта щото грешката била незабравима...
    Не, не мисля, че се е получило нещо, съжалявам.
  • Разкайващо-силно! Поздравления!
Предложения
: ??:??