21.01.2012 г., 19:51

Грешка

836 1 5



Сгреших - признавам си вината,

разкайвам се от цялото сърце.

Приемам, такава е съдбата,

че с тебе всичко ми отне.


Грешката си късно осъзнах,

прави каквото ти решиш.

Колко ме обичаш - аз разбрах,

защото, ако обичаш, ще простиш.


Аз сега съм в пропастта 

заради грешката си непростима.

Ще се срина със пръстта -

тази грешка е незабравима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Дете мое ,ако се отнася за теб,не се разкайвай.Горе главата!
  • Ако обичаш, ще простиш!
    Поздрав!
  • Разкайващо - да.
    Но твърде клиширано и някак сглобено, заради римите. Те пък, като думи и словосъчетания с определени значения, вкарват известна доза парадоксалност в твърденията, като две по две строфите в стиховете някак не се връзват смислено. Хем лирическата си признава грешката, хем обвинява съдбата. Хем късно си е осъзнала грешката, хем той виновен, че не простил. И това сриване с пръстта щото грешката била незабравима...
    Не, не мисля, че се е получило нещо, съжалявам.
  • Разкайващо-силно! Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...