Грешна
Спрях пред теб тревожна и измъчена.
Видя ли във очите ми тъгата?
В прегръдката витражна, като гълъб съм.
Заклещен от молитви и отплати.
А тялото ти сгърчено, Божествено,
би трябвало без думи да говори.
Над пламъците жегави на свещите
душата ми във теб да се разтвори.
Би трябвало да плача от безсилие.
От тръпнеща молитвеност да гина.
Пред теб да съм разголена и никоя...
В началото на пътя неизминат.
Но имам сили. Сили да проклинам.
И тягостно е тука на душата ми.
Не се завръщам в тебе.
А умирам.
В зловещата прегръдка на витражите.
А спрях пред теб и гневна. И объркана.
Видя ли във очите ми омразата?
Към позата на вярата изтъркана,
разтекла се в златата и украсите.
Към мъдрото ти, Божие очакване -
най-страшните си демони да срещна.
За да се върна тук. И гола. И уплашена.
За да ми кажеш, Боже,
че съм ГРЕШНА.
© Катя All rights reserved.
