anito.sl
46 results
И в сънища забравен, непонятен,
той усмивка туря на лице,
тя маска е, и сякаш бреме
за туй мъничко наглед сърце...
... Че толкова е трудно да е искрен ...
  647 
В душата си магьосница крия
с вълшебства от феерна мъгла,
и тя като приказна фея
омагьосва ме със свойта тъга.
Тя е магьосница, но тиха и кротка, ...
  881 
По лицето ми мълком се стича
сълза едничка във здрача,
тя последната капка ще е –
стихнала, аз вече не плача.
Но нека тя измие съвеста ми, ...
  721 
Отиде си, любов, но пак те искам,
загубих се, но пак търся посока,
и вярвам, и тръгвам към тебе,
нежна, добра и наивно жестока...
Отиде си, любов, но още те помня, ...
  748 
В сърцето си каменно нося
стръкче на живи мечти,
но в пламък умиращ те гаснат,
каменни, студени звезди.
Хладен гледа ме мрака ...
  763 
Приведен пак старец стои
и взира се някъде вънка,
спомен пред него душата реди
със паяжина сива и тънка.
И дъх на смърт и на вечност ...
  795 
В дъното на стаята тиха
едно пиано лежи във прахта,
с потъмнели без време клавиши
със струни, милвани от самота.
То търпеливо някой чака, ...
  735 
Кратък сън от мигновение
на скръб в среднощна тишина,
в дъжд от сребърно сияние
безмълвна тихичко шептя.
Че песен аз не чувам вече ...
  921 
Глуха тишина прегръща
феерия вечерна във нощта,
глухота пак мрака превръща
целувки предишни в мъгла.
В самота луната заспива – ...
  721 
Едно момиче до прозореца стои
там то сълзите си излива
и споделя ги сама с нощта,
със луната бледа и горчива.
Едно момиче в сън прекрасен ...
  743 
По бряг песъчлив изгрев посрещам,
но изгрев е той мрачен без теб,
душата твоя през вятър усещам
с усмивка скована в кубчета лед.
С тази любов се в болка прощавам – ...
  733 
И тиха, и нежна,
и в пламък горяща,
и силна, и свята
в своя сън от мечти...,
и лека, и светла, ...
  1699 
Ръцете ми студени, безразлични,
вплитат се във моите коси
и сещат в болка безгранична
самота в угаснали лъчи.
Ръцете ми, изстинали във мрака, ...
  692 
Ефирна паяжина аз докосвам
изплетена от лунните лъчи,
кристално гладка във тъмата
със трептенето си тя мълчи.
Пречупен погледа от капки ...
  730 
Дъх на мъртви рози
носи се сред самота,
дъх пропит от мъка,
дъх подбуден от тъга.
Не ухаят тези рози ...
  804 
Безлунно небе гледа ме скрито
зад облаци дъждовно-мъгливи,
почернели в тъмни стихии,
в бездните си грозни и сиви.
Зад мътно стъкло с капки горчиви ...
  672 
Вперена във тъмнината
различавам сянката ти пак,
силует от никого нечакан
дебне ме в среднощен мрак.
С кървави букви изписвам ...
  723 
Синя стая пълна с пеперуди
оглежда се във портокалови води,
на брега душата ми стои -
момиче с пеперудени очи.
Брега докосва всяка пеперуда ...
  780 
Душата ми във прах обвита
влача я след мен в нощта,
победена си отивам тихо,
тръгвам си с наведена глава.
Паднала на колене разбити, ...
  799 
Безумно сама във тишината
редя дума подир дума пак,
и взирам се във самотата -
дано открия те във този мрак.
Безкрайно пуста е душата ...
  762 
В скитница превърна душата
твойта душа от мъгли
и свята потъна в земята
последната обич с лъжи.
Последните думи аз помня ...
  613 
Глуха и сляпа, съзирам
в тунела сноп светлина,
но свещичка явно е била,
последен лъч топлина.
Глуха и сляпа, разбирам - ...
  959 
В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи ...
  654 
В пуста стая ме пронизва
вика на тежка самота,
сред четири стени усещам
как въздиша и немее тя.
Сред четири стени съзирам ...
  692 
Във своя сън, неизмерима,
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.
И виждам как ръце протягаш, ...
  725 
Ще видиш лика ми прозрачен
сред мътно-сиви води
и нечула обидните думи
аз пак ще те търся. Прости!
Ще познаеш гласа ми безвучен ...
  625 
Не те боли, когато нощем
аз страдам и виждаш сълзи,
не те боли, когато чуваш
как плаче сърцето ми.
Не те боли, когато сутрин ...
  1006 
Душата ми – птица безпътна
рее се нощем над мрачни води,
вплели в косите си обич
и мъка потопили в свойте гърди.
Душата ми – скитница плаха ...
  754 
Останала сама с вината
обгръщам сянка на страха,
влязна неканена в дома ми
сред лъчите на деня.
Останала сред тишината ...
  982 
Уморен глава полагаш
в топлия ми, нежен скут,
душата си ми даваш
да я сгрея в ледения студ.
Търсиш пак от мен опора ...
  649 
Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна ...
  823 
Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната ...
  658 
Ако още виждаш през мрака
сянката ми в твоя дом,
ако още чувстваш в здрача
докосване като от парфюм...
...ела, ръцете ми те чакат, ...
  643 
В празнотата на заспалия ден
крача по улици тесни и тихи,
търся сноп светлина
и надежди за мечтите разбити.
Хлад пробягва вяло по пътя, ...
  704 
Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача ...
  1039 
Аз искам да докосна
мислите ти в този миг,
искам да почувсвам
болката на твоя вик.
Наранен си ти сега, ...
  709 
Две сълзи отронени се стичат
по бледото, увяхнало лице
и търсят спомени във мрака
и допира на твоите ръце.
Две сълзи във нощ дъждовна ...
  1226 
Забрави го, измъчено сърце,
не съжалявай, не плачи,
пусни го, нека си отиде
нека по своя път върви.
Не страдай, пламенно сърце, ...
  801 
Умира във здрача деня -
пуст, неразбран и самотен,
трябва му мъничко сън
и блян, от някой посочен.
Последно дихание изтръгва ...
  749 
Отиде си без дума дори,
не каза къде, нито защо,
не каза във кого е вината
и остави две празни ръце.
Отиде си без поглед даже ...
  675 
Random works
: ??:??