May 24, 2007, 8:42 PM

Гроб на любовта

  Poetry
982 1 3
Положи ме, мили, в гроб на любовта,
че във нейна жертва се отдавам на смъртта,
положи ме, забрави ме ти и бъди щастлив,
дано, щом мен ме няма, света да стане по-красив!

Във земята черна, мили, ти ме зарови,
и червени рози над главата ми сложи,
червени да са розите във символ на кръвта,
която аз принасям в жертва на любовта.

Защото аз без обич пак ще умра,
защото това била е моята съдба,
да откупя трябва аз грешките на света
и за това да платя висока цена.

Погреби ме, мили, за мене не плачи,
а вместо това любовта ти съживи,
и със друга я изживей, по-добра от мен,
зная, ще я срещнеш някой хубав ден.

Хайде, мили мой, за мене не плачи,
а по сетния ми път ти ме изпрати,
Знам, че ме обичаш, обичам те и аз,
но без жива обич е невъзможно нищо между нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...