Само тъжните щурци,
снимките за спомен
и увехнали венци.
Входът е свободен.
Тука гроб до гроб стърчи
в бурен и мълчание.
Спри за малко, поплачи,
преглътни страдание.
А пръстта ще победи –
кръговрат естествен.
След победи и беди –
краят е известен.
Там войната гръмоли.
И за мъст и слава
глупав умните громи.
Ти, живот, прощавай.
© Пенко Пенев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
