Гробове
Мраморни гробове,
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица.
Свраки злобно пеят във дъжда,
гората приглася на мрачния вокал.
И забити в подгизналите дървета
стърчат некролози, омацани с кал.
Гледат ме безброй лица
на забравени нечии любими.
Години, семейства, имена
гният по дървета, неразличими.
И нечия печал, там,
във формални фрази скрита,
издигната в слова гръмки
лежи съдба почти честита.
Сиво стърчат обраслите гробове –
стари идоли на забравена скръб.
Костите гният, а лицата стоят
издълбани върху мраморния гръб.
А дали мъртвецът прояден
от червеи в Майката Земя,
дали помни още лице и име
в звуците на тихата ръмя?
О, ти, прогнил брате,
потънал в трайна глухота,
свободен си ти вечно
от хората и техните лица.
Хъх, доста мрачно. Между другото, много обичам гробищата.
© Крейзи Макс All rights reserved.
