Нощ. Целувка. Грях.
И две тела, като с магнит слепени.
Красива, дива голота...
а после мисли разпилени.
Утро. Поглед. Тишина.
И дрехите са по местата.
Усмихваме се със вина,
но пак с очакване за вечерта.
Кафе. Цигара. Ежедневие.
И тръгване, но закъде?
Тъй грешна съм, признавам, хора,
но нека този грях не спре.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Супер!Поздравче!