Dec 31, 2010, 2:29 AM

Губя те

  Poetry
721 0 3

Как да спра да плача,

когато знам, че те няма.

Ти там някъде бавно

тлееш, а аз нямам сила

нито да те спра,

нито да изкрещя.

Бавно умираш,

а аз съм безсилна

да те спра.

Не мога да спра

дори тази сълза.

Отиваш си, а беше

последната надежда;

единственият, който

ме обича и който

аз обичах, а сега

те няма - гниеш

в нечий гроб. И

гарван черен при

мен долетя да ми

напомня за смъртта.

Отнемаш ми последната

искра, без теб аз съм никоя,

но как да спреш таз'

отрова - отвътре

изяжда те цял.

Сълза - и нея

не ще спра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...