Dec 31, 2010, 2:29 AM

Губя те

  Poetry
722 0 3

Как да спра да плача,

когато знам, че те няма.

Ти там някъде бавно

тлееш, а аз нямам сила

нито да те спра,

нито да изкрещя.

Бавно умираш,

а аз съм безсилна

да те спра.

Не мога да спра

дори тази сълза.

Отиваш си, а беше

последната надежда;

единственият, който

ме обича и който

аз обичах, а сега

те няма - гниеш

в нечий гроб. И

гарван черен при

мен долетя да ми

напомня за смъртта.

Отнемаш ми последната

искра, без теб аз съм никоя,

но как да спреш таз'

отрова - отвътре

изяжда те цял.

Сълза - и нея

не ще спра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...