Как да спра да плача,
когато знам, че те няма.
Ти там някъде бавно
тлееш, а аз нямам сила
нито да те спра,
нито да изкрещя.
Бавно умираш,
а аз съм безсилна
да те спра.
Не мога да спра
дори тази сълза.
Отиваш си, а беше
последната надежда;
единственият, който
ме обича и който
аз обичах, а сега
те няма - гниеш
в нечий гроб. И
гарван черен при
мен долетя да ми
напомня за смъртта.
Отнемаш ми последната
искра, без теб аз съм никоя,
но как да спреш таз'
отрова - отвътре
изяжда те цял.
Сълза - и нея
не ще спра.
© Апокалиптикс А Всички права запазени