ГУРБЕТЧИЙСКА

За пустата чужбина

народът отлетя,

че майката родина

днес мащеха е тя.

Защо бе, майко мила,

прокуди ни оттук?

С какво сме съгрешили -

бащи, деца и внук -

да скитаме далече

немили и недраги,

да плещим чужда реч и

да ставаме бродяги?

Защо е, майко, туй?

Защо не сме си тука?

Но няма кой да чуй,

на никой не му пука.

Навред се носи вой

на вълци единаци.

Мръсникът е герой,

а другите – простаци.

Тайфа хайдути бъркат

в съдраната ти пазва

и после мър, мър – мъркат,

но ти не ги наказваш.

А трябва да се знае –

на тези нрави диви

ний гроб ще изкопаем,

ако останем живи.

Щом няма кво да правиш

в таз мащеха – родина,

продавай двете крави

и бягай във чужбина!