Гургулица бяла
Гургулица стенеща
(пиле спряло в Път...)
Притихнали по Път незнаен
Криле-ръце
Изплетени в Божур
и глас...
Ручей-грях
Покаян
И устни- човчица от плът...
Стенеща цигулка
В клонче спряла...
Без лък
ИЗТРЪГВАШ
Звук след Звук...
Длан приплъзваш само...
Танцуваш с пръсти
В този нежен Пух...
А СИ ТОЛКОЗ ЖАДЕН!
Морен пътник - Дъб...
И впиваш устни в Ручея прочут
Със своя чар омаен
Изливащ в струните ти Огненост от плът...
ГАЛЬОВНО ВРЕМЕ...
ЖАДНОСТ!
ДЪХ...
Птичка бяла...
Длан
и
Пръсти-Лък...
Подпъхваш в перушинката горещо-мокра,
Сляла в себе си
и Слънчице...
И Дъжд, и студ...
Облаче от Рая
Стоящо в рамото ти, Дъб тъй строен...
Приклекнал днес
ЖАДЕН...
МОРЕН...
Целуващ устните ми...
Човчица от топла плът...
Гургулица бяла пея в твойта длан...
Свян в крилце приспала...
Сгушила главица в Пух...
Прикрила крехкост зад погубващ
ПЛАМ...
Гургулица тъжно спряла
В клоните ти днес на силен Дъб...
Широколистна длан простряна...
Дърво със корен
Впит във мойта плът...
Стенеща девица със цигулкова Душа...
Днес излива звуци
В твойте устни,
Морен Пътнико - Елен Сръндак
И силен Дъб
вкопал нозе в земя от топла плът - жена...
(само стих- стон
излял се...
12 юни ’10г...
Л-Е)
Стенеща цигулка е лицето ми...
И ръцете ми прегръщащи те - СТЕНАТ!
http://www.vbox7.com/play:70ce5c0f
© Л-Е All rights reserved.
