Гургулица ли беше?
Гургулица ли беше в душата ми, млада ориснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. От груби ръце неизписана,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното,
да събирам по утро, за ласките твои безсънен?
Кремъклийка да бях - тя за тебе отколе е гръмнала...
Дамаджана да бях - паяжини ще хваща по дъно...
Гургулица ли беше - да гоня на бялото сенките?
Да те хала върти в тая твоя лъчиста премяна.
Първа пролет да бях - да те сграбча на билото, в дренките.
Късно лято да бях - като циганин бърз да те хвана.
Да си тръгваш е време... Студеят напукани дланите.
На раздяла ти дъхна. Помахай ми. Клетви не помня.
Само тебе да имам. За спомена топъл от лани -
гургуличено вино в една гургуличена стомна.
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
