ГЪЛЪБИЦА
Безплътни крила -
ръце на жена -
очите си в мене заболи.
Със мама сме пак...
Боли! Тишина...
Затичват се спомени голи...
С безсънни зеници -
кой ме върти?
И кой ли тъй жално припява...
С две шарени стомни тича, лети
невеста, румено-бяла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up