На Жоро
х х х
Не успях да напиша за теб нищо приживе –
бяхме толкова малки…
От живота се трепехме само да взимаме,
а Оная с косата я нямаше.
Днес каквото и да напиша,
ще бъде за мен, не за тебе.
Моите къдрави многостишия
едва ли са ти потребни!
И макар че за казване дал Господ мисли,
късно е нещо да казвам.
Вместо измачкан,
издраскан
и всъщност бял лист
обич нагоре изпращам.
© Анелия Шишкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
