Ha бившия
Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико,
невярващ даже в собствените истини.
Ни в мисли, нито пък в слова човечни.
Дори... Дори не виждаш плиткостта си -
обгърнала с въздишки клепките ти!
А докъде ще стигнеш ти, кажи ми?
Аз те питам само - пропастта, не те зове ли?
Не знам - в реалността - не знам дали си.
Сигурно. Те, пръстите, нали са пожълтели?
Не искаш, казваш, никакви от мен поуки.
О'кей - пий с лед нес кафето, вместо айскафе.
С нагона си обичай, все напред - наслуки!
Приятно, пожелавам ти, към Hищото турнe...
© Цвет All rights reserved.
