Хай-ху 2
1
Какво, че лекарят лекуваше тираните
и просяците бедни, и богатите?
Почука на вратата му смъртта –
тъй ефимерни са човешките дела...
2
Скала в прибоя.
Пенят се вълните около нея в гняв –
отблъсква ги спокойния ù,
непреклонен нрав...
3
„Кралят умря”!
Разбра, че в смъртта е по-беден от живите,
но по-богат от родените никога –
и си тръгна с усмивка...
4
Заключена врата.
Скъперникът зад нея брои щастието си.
Съдбата я подминава, въздъхвайки...
5
В огнище – пън.
Гори и в пукот протестира –
на пламъците дъдне.
Тъй алчният за власт умира
на поста си, без да помръдне –
изгаряйки...
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
